Усещане за Есен

Това е точно от онези мигове, 
в които имам нужда от щурци.
Нощта е дълга колкото примигване,
и скоро есента ще ме приспи…

Тогава ще се случвам едновременно –

в сърцето ти и някъде далече.

Назаем ми е всяко вдъхновение.

Изплащам го със мигове човечност…

Сърдечните ми удари болят.

Но странно е да беше другояче.

Признавам си, че си измислям свят,

във който до походката ти крача…

По някакви алеи от звезди.

А ти ги угасяваш със мълчание.

И имам страшна нужда от щурци,

които да запълнят тишината ми…

Последното припламване на лятото

с надежда за далечност ме отнесе.

До теб съм. И не съм. А пък душата ми

превърна се в щурец.

И после в есен.

Мира Дойчинова – irini