С последната снежинка на Декември

С последната снежинка на Декември,

стопява се и моето мълчание.

Годината търкулна се във времето.

И аз със нея. Нямам оправдание.

Делях на две усмивки и надежди,

а болките ги кътах надълбоко.

Едничко исках. Само глътка нежност.

Разбрах, че искам прекалено много…

И рекох си – поне да подредя

душата си – килер със чужди вещи,

сред цялата претрупаност в света,

на мен да ми остане само нещо,

което да е мое, да си струва,

да бъде светлина във мойте мисли,

да бъде във сърцето – съществуване,

да почна отначало. Но на чисто…

Изхвърлих всичко. Нищичко не взех.

Годината си носи всичко с нея.

В последната снежинка се заклех

оттук нататък просто да живея.

Мира Дойчинова