Ноември

Ноември съм. Мъглива и потайна.

Изминах много. Но остана още.

Орисах се със пътища безкрайни –

да търся теб в студените си нощи…

Валя на пресекулки. И затихвам.

Забравих си чадъра до вратата.

Загръщам се в надеждите. Усмихвам се.

А вятърът е прагът на душата ми…

Пък зимата потропва със крачета.

Но още й е рано, ще почака.

Ноември съм. Живея там, където

Луната ще прогони даже мрака…

И с цялата мъгливост и потайност

на моята тъй есенна душа,

дошла съм да ти кажа, че отдавна

едничко само искам. Топлина.

Мира Дойчинова – irini