А ето ме и мен. Нахлух в съня ти,
тъй също както дните ти превземам.
Облечена съм в спомени. Болят ли?
Прости, но с тях си отбелязвам времето.
Кога и как, и колко те загубих,
дали, защо, и вечно да те имам?
Подписано е с обич. Тоест, струва си.
А другото е с параграф: „Ще видим”…
Понеже съм дошла, ще поостана.
Пък ти не ставай. Спи и си сънувай.
Но щом съм тук, сънят ти е за двама.
И много ми напомня съществуване…
Да, ето ме и мен. Една идея –
почти като реална вероятност.
Прости, но да съм истинска – не смея.
Най-живо е сънуваното щастие…
До тебе съм. На пръсти се промъквам.
На края на нощта ще те събудя.
Светът, сразен от обич, ще замлъкне.
А всъщност ще е точно като чудо.
Мира Дойчинова – irini
Няма коментари:
Публикуване на коментар