(А всичките парченца са под брой.)
Животът е игра със правила,
в която търся тихия покой
на своите далечни измълчания…
И сбъдвам се. Във всеки миг. Напук.
Светът, роден от обич и страдания,
не бих сменила никога за друг!
Мечтите си – не ще ги изтъргувам
за някакво измислено „Дали?”.
Когато си поискам – ще целувам.
Когато трябва – много ще боли…
В пролуките на моя собствен пъзел
ще търся до последен дъх безкрая.
Душата ми, завързана на възел,
сама ще се отвърже най-накрая…
И мисля си, че точно затова
човекът е дошъл със куп въпроси.
Картината е ясна: Любовта.
Но просто на парченца си я носим…
И всяко си е винаги на мястото.
Така че, ще подреждам както мога.
Решил ли си да си сглобяваш щастие –
то винаги се получава. Слава Богу.
irini
Няма коментари:
Публикуване на коментар