В този странен неистински свят,

в който всичко боли и се сменя,

а мечтите безкрили валят,

и угасват нечути вселени,

аз ще стана на мост – късче камък,

ще заспя за хиляда години.

И изплакал ме вятърът само –

във нозете ми тихо ще мине…

Аз ще стана на мост. И ще свържа

моят свят с твоя свят, и така

всяко време по пътя забързано

ще се спре във прегръдка една,

и нощта ще се пръсне от обич,

ветровете ще млъкнат дори,

а луната над нас – колко тихо

в своя звезден порой ще вали…

Аз ще стана на мост. Ще те чакам

през хиляда безкрайни години.

И едничък, единствен през мрака,

само ти… само ти ще преминеш.

Мира Дойчинова – irini