Почти Алиса

Харесва ми да се обличам в сънища.

Тогава съм най-истинска. И виж –

изгубвам се във своето завръщане,

с надеждата, че тайно ме следиш,

че нощем преоткриваш мойте приказки,

които ти разказвам през деня.

Животът трае колкото измислица,

която е безкрайна във съня…

А в моя сън се гонят необятно

луни, слънца, мечти и светове,

и всеки миг се случва наобратно,

и свършва там, където съм дете,

където котараците говорят,

а всички непонятности мълчат,

и винаги със себе си ще споря

по този път, или по онзи път

душата ми да хукне със надежда…

Виж, дадох ти да имаш за кадем

едно невидимо кълбо от прежда.

Което води винаги до мен.

Мира Дойчинова – irini