Не съм виновна...

Не съм виновна, че съм по-различна.

Че нощем се завивам със луната.

Че всъщност съм невидимо момиче,

което си харесва самотата…

Не съм виновна. Просто се родих

със собствена идея за света.

А после взех, че го превърнах в стих.

И го раздадох. За да го спася…

Да може да живее във душите,

които безпричинно се обичат.

Какво за любовта? Ще я напиша.

По моя начин. По-различния.

Не съм виновна. Много се харесвам.

От себе си на всичко се научих.

Не се залъгвам, че живея лесно.

На обич и мечти обаче случих…

И може би това е по-съществено:

да вярвам до безкрая и отвъд.

Когато всеки миг ти е вълшебство,

животът тихо се превръща в път.

Мира Дойчинова – irini