Радост

Стефан се влюби в огромните, бели пандели на Милена още в първи клас. Около месец я преследва, докато тя накрая не отвърна на чувствата му и не го запозна с родителите си. Стефан беше подготвен и първото, което попита майка й, беше откъде са взели тази толкова красива дъщеря! Бащата строго отвърна, че са я купили от магазина, а Стефан добави, че ако вместо сами да се занимават с правенето на деца и неговите родителите го бяха купили от магазин, сигурно и той е щял да бъде толкова красив.   Двайсет години по-късно, след безоблачна и изненадваща в постоянството си любов, двамата се ожениха.

Появата на наследник леко промени нещата. Красивата, глезена Милена изведнъж достигна до няколко емпирично изведени аксиоми. Като например, че гласът на ревящото тригодишно дете е три пъти по-силен от гласът на трима възрастни, че половин туба паста за зъби е достатъчна за украсата на 24 квадрата стая, в това число стени и под. Или, че в детският стомах се побират три големи сладоледа, но няма място за една малка купичка супа. Имаше и стресови ситуации, в които научи, че чадърът в никакъв случай не замества парашут или че най-важните документи могат да бъдат изядени най-бързо. До влизането на малкият Коко в живота им, не беше подозирала, че  пожарната НАИСТИНА идва за десет минути, а секундното лепило лепи буквално ВСИЧКО! Но като цяло, светът продължаваше да е прекрасен. Дори за Стефан, който също откри някои нови неща. Например, че около млечната кухня има няколко много приятни бирарии, а недоядената попара или пюре от картофи и моркови са вкусни, питателни и идеални мезета за бира. Научи също как от десет кубчета можеш да построиш минимум три различни кули и можеше да сглоби и разглоби от конструктор за нула време най-страхотните странни животни.

Идилия.

–

Коко влетя в спалнята на родителите си и радостно заскача на леглото:

-   Знам, знам, нощем не спите! Не спите! А нещо правите!

Двамата ошашавено се спогледаха. По лицата им ясно личеше, че не са очаквали репликата на петгодишният си наследник. Милена се изчерви, а Стефан се прокашля и се опита да намери подходящи думи:

-  Ами.. как да ти обясня, Коки… Ъъъ, такова….

Коко заинтересовано се вторачи в моравият си от неудобство баща, който преглътна накриво и продължи:

-  Тати има …ъ… инструмент… разбираш ли? – Коко закима разбиращо. – И ти си имаш… но твоят е малък, детски…. такова…. А на тати е голям и …ъ… ммм… тати с тоя инструмент … ъъъъ… А мама…. По дяволите! .. Мама държи …тя има….. шкурка, да, шкурка!…. и  с движение  напред-назад, така…ъъъ… шкурка. Разбра ли! – Стефан изтри избилата пот по челото и погледна отчаяно към жена си. Коко закима енергично, тръсна дупе на леглото и заяви:

- Разбрах. Но няма да се махна, докато не ми покажете!

Двамата се погледнаха стреснато, паниката напираше да избие, а очите им приличаха на големи билярдни топки, готови да се търкулнат по бледото сукно на лицата им.

Безмълвен диалог протече помежду им. „По дяволите, хвана ни. Какво ще правим? Да му покажем ли? Ами, ще покажем, какво да правим, не виждаш ли, че няма да мръдне оттук!”

Милена  въздъхна тежко, а Стефан се поразмърда и застана прав до леглото. Разнесе се тържественият му глас:

-  И така- специално за Константин Стефанов! За първи път… в негова чест!

Коко се изхили доволно и се намести по-удобно на леглото.

- Понеже не успяхме да довършим това през нощта, ще го направим сега! – с тези думи бащата извади от панталона си инструмента и тържествено го заразмахва.

- Гледай, Коко, какво ще стане сега!    Майка му, приготвила своята шкурка, притихна в очакване.

Половин час двамата съпрузи се трудиха безспир, за да задоволят любопитството на сина си. Понякога правеха такива сложни неща, че Коко от възторг надаваше писъци, охкаше и ръкопляскаше… ТАКОВА нещо виждаше за пръв път!!!         Накрая уморените му родители зарязаха дрелки, шкурки и отвертки и уморено приседнаха на леглото до Коко.

- Заповядай, синко! Тоя парапланер  трета нощ с майка ти го сглобяваме, за да те изненадаме! Честит рожден ден, Кокич! – малкият сграбчи с щастлив писък прекрасният планер и изчезна в стаята си.автор: Елка Стоянова