РЕВНОСТ

Една сутрин Катя влезе в банята и установи, че седалката на тоалетната чиния е вдигната. Едва ли в този момент тя  осъзна фундаменталността на това събитие, но то беше точно такова. За Катя настъпи нова ера. В животът й влезе мъж. Неделчо.

Като цяло това не беше никак лошо, имаше си добрите страни – винаги имаше под ръка пяна за бръснене, можеше пълноправно да се включва в разговорите на приятелките си на тема „а моят вчера…”,  подари  й немска овчарка,  в хола й се появиха система за домашно кино и няколко дъмбела, винаги имаше кой да доизяде останалата от вчера храна, и изобщо, ситуацията беше поносима. Разбира се, налагаше се да изтърпи и негативите, като например това, че той така и не научи името на майка й, постоянно се спъваше в кучето и криеше чорапите си на невероятни места, като за всяко от тия събития твърдеше, че не са нарочно. Не й пречеше дори и това, че всеки път, когато го заболеше зъб или си прискрипеше пръста, Неделчо  сядаше да пише завещанието, както и парадоксалният факт, че дори когато мълчеше, не можеше да пази тишина. Неговото мълчание беше гръмко, обградено от звуците или на стереоуредбата, или на системата за домашно кино, от звука на сменящите се като в калейдоскоп телевизионни програми, от суркането на чехлите му, от дишането, чесането, пуфтенето, тракането по различни повърхности… Но въпреки всичко, Катя беше щастлива и го осъзна веднъж, когато вместо с картофи и две кисели млека Неделчо се върна с букет рози и патетично й заяви, връчвайки ги „Обичам те”.

Вероятно щяха да продължат да си живеят щастливо, ако в един неведом момент Неделчо не изпадна в криза и от кротък Парис се превърна в демоничен Отело.

Този момент е неизбежен за всеки мъж. Може да е веднъж, може да е за малко, но неминуемо настъпва миг, в който всеки Адамов син се превръща в ревнивец.  Много от тях не го показват, но вътрешно им кипят шекспирови страсти и ги тресе волна шизофрения. Така се случи и с Неделчо. В един внезапен момент  той реши, че в интимните му отношения с Катя е настъпил арктически хлад и колкото повече анализираше в детайли случващото се в леглото, толкова повече се убеждаваше, че той, Неделчо, е рогоносец!

Но да попита направо жена си Неделчо не би могъл. Да не е толкова глупав! Вместо това започна да обследва  и най-малкото движение на Катя. Кога, къде, защо. Премисли и разнищи всичките й възможни познанства. Започна да кани на гости семейните приятели и да дебне за симптоми на изневяра както нея, така и тях. Ни-що. Нищичко. Никакви индикации за връзка не можеше да локализира.

Докато прозрението не го връхлетя внезапно.

Една вечер тъкмо беше хлопнал вратата на хладилника и излизаше от кухнята, когато се спъна в Чарли, немската овчарка, която подари на Катя малко след като заживяха заедно. Сблъсъкът беше достатъчно неприятен и за двамата, Чарли, въпреки младата си възраст, тежеше колкото малко теле и през стиснати зъби Неделчо му тегли една. Чарли обидено изскимтя, а от хола се разнесе укоризненото „Нелчо, защо биеш Чарли! Чарлии, ела при мен, миличък, ела да те цункам, добро кучеее, Чарли е добриииичък, Нелчо е лош, лош Нелчо!”

Неделчо сякаш се събуди от сън!  Ето! Всички проблеми май започнаха след като се появи Чарли! В главата на Неделчо се заредиха откъслечни спомени от истории, чути нейде, за това как някакъв офицер хванал жена си да прави секс с кон и застрелял и коня, и жена си, как някакъв друг пък като разбрал, че жена му и кучето му изневеряват, се опитал да ги изгони, но кучето скочило и му прегризало гърлото, и още, и още.. Въображението му разигравало сцени на съпружески изневери в триъгълник мъж, жена и пес, а сърцето му се обливало в кръв.

Но пред Неделчо стоял проблем – как да събере доказателства за изневярата. Решението го споходило още на следващия ден. Прибрал се по-рано от работа, Катя още я нямало. Ще проверя реакцията на кучето върху катиното бельо, решил Неделчо, спомняйки си томителната нега, в която самият той изпадал от аромата на същото това бельо в началото на връзката им.

Катините бикини били незабавно изровени от коша с пране и наврени в носа на Чарли с цел следствен експеримент. Неделчо тикал дантелената топка в муцуната му и внимателно наблюдавал кучето за реакции, но Чарли изобщо не реагирал с възбуда или по някакъв особено ентусиазиран начин, а по навик търкал нос в ръката на Неделчо с надеждата да получи биксвитка.  Да, явно нещо не правел както трябва, решил Неделчо и се сетил какво.

Съблякъл се чисто гол, нахлузил дантелените бикини на Катя и застанал на четири крака пред Чарли.

Който обаче не порявявал никакъв сексуален интерес към задника на Неделчо и гледал в кучешко недоумение косматите бузи в дантелени гащи, които Неделчо се опитвал да върти сладострастно, така, както Катя правеля понякога и както той много обичал.  Реакцията на Чарли била, меко казано, отегчена.

По дяволите, помислил си Неделчо, може пък да не е тая поза! Завлякъл Чарли в спалнята, проснал се на семейното легло и се разчекнал във най- безсрамната поза, която могъл да заеме. Задвижил таз сладострастно, поопънал ластика на дантелата, за да не му скубе и опънал врат  към Чарли, за да види реакцията му.

Но не успял.

Точно преди взорът му да стигне до стоящото в ъгъла куче,  очите му попаднали на вратата на спалнята. Където с окръглена в съвършено О уста, стояла тъщата и наблюдавала екзерсисите на зет си. Ана! За първи път се сетил за името й от раз, но това не му донесло радост. Неделчовите очи започнали да се увеличават с такава скорост, че тъщата разбрала,   че е забелязана и явно продължение няма да има, затова успяла да затвори уста до малко о, просвистяла през спалнята като сигнална ракета, извлачила кучето навън и тряснала входната врата.

Тъщата, която е неясно по каква причина дошла у тях, но ясно по каква се изнесла, явно е отишла да вземе Катя от работа, защото този ден Катя не се прибрала у дома.

Подробностите около развода Неделчо не помни ясно.

След развода обаче жена му подозрително бързо се омъжи за един негов колега. Взе си Чарли с нея, като изсъска на Неделчо да си купел друг любовник.

А той, милият, и до днес си ергенува.

И освен хлебарките в кухнята, други домашни любимци няма.

автор: Елка Стоянова